Музей на Втората световна война

"Арт Ню Вижън" е номиниран с отличителна награда от журито на този конкурс, на който бяха допуснати проектите на 240 екипа от страни от цял свят.

Проектът представлява застинал монумент от три елемента, изобразяващи три епохи - преди войната, на самата война и на бъдещето.

Българският екип Art Rays - партньорство на "Арт Ню Вижън" и "4 rays" - получи една от осемте отличителни награди на журито на големия международен конкурс за сграда на Музей на Втората Световна война в полския град Гданск.

Архитектурна концепция на музейната сграда

Всяко действие има причина и следствие. Всеки избухнал конфликт има предистория и последствие. Втората световна война разтърсва из основа настоящето и променя бъдещето.

Представеният проект представлява застинал монумент - динамичен отрязък от нашата история, пропит с духа на времето.

Времето, протичащо от минало към настояще и бъдеще, е в основата на избраната концепция от три елемента. Тези елементи изграждат нашата обемно пространствена композиция, съставена от три структури – на епохата преди войната, на самата война и на бъдещето. Числото „три” е вплетено и в историята на Гданск и Полша. Гданск е три-градие, образувано от Гданск, Гдиня и Сопот. Полша е разделяна и разрушавана, дори е изчезвала от картата на Европа, но трикратно се е възраждала. Не случайно символ на движение солидарност е монумент с три кръста.

Парцелът се намира на крайбрежието на канал Молтава. Характерна архитектура за старата част на града са разноцветни сгради с остри покриви. Тази пъстра редица от жилищни сгради с тесни фасади оформя така характерния силует на реката. Това определя фасадата на сградата към реката да бъде съобразена и подчинена на тази визия, като не нарушава облика и се вписва в заобикалящата я среда. Така подкрепяме първоначалната идея, че сградата -музей, чиято фасада е подчинена на старата архитектура, може да се превърне в мост (преход) между три епохи – отразявайки три етапа от историята, изпълнена с динамика, напрежение, сблъсък и възторг.

След като приехме да стилизираме миналото с елементи от стария Гданск, логично потърсихме образа на следващата структура войната - масивен бетонен блок, който се стоварва, като смазва и деформира епохата, която наследява. Стъклата са счупени и разкривяват действителността. Тухлата е разрушена. Неизбежно този блок се пристяга към земята с пипалата на терора (стилизирана бодлива тел), като задушава и разбива надеждата. Следва поврат, който нанася промени в архитектурата. Съпротивата се надига, като „разцепва” потисничеството и къса оковите. Цялата динамика, всички превратности са отпечатани като на фотографска лента върху обемите и структурата на сградата.

Тези събития приключват с появата на нов обем, символ на мира, изобразен като кораб (корабостроителницата в Гданск също е символ на свобода и солидарност). Този „кораб” е насочен към новата част на града.

Получената композиция е съставена от три части:

• Миналото като извадка от старата част на града е заимствало от нея визията, площада и атмосферата около себе си .Тази атмосфера навлиза и в сградата, откъдето лъха духът на предвоенен Гданск.
• Войната,чиито обеми всяват дисхармония като носят усещане за безнадеждност. Бодлива тел раздира пейзажа и навява страх и ужас.
• Бъдещето, изобразено като кораб – символ на свобода, солидарност и надежда. Фасадите на „кораба” са отражателни, като така те ще отразяват действителността и в бъдеще.

През структурата на целия музей преминават три спирали, символизиращи времето и живота. Средната започва от миналото и преминава в бъдещето. Крайните две започват от обема на миналото, като преминават през войната и се разпадат. По този начин с изразните средства на архитектурата ние отправяме послание -

Там, където има война, няма бъдеще!

Въпреки че светът оцелява при тази катастрофа, въпреки че е възкръснал от пепелта, то милионите загинали не са успели да се спасят. Много хора са били завинаги разделени, деца са оставали без родители или са убивани при бомбардировки и в концлагери. За всички тези жертви на войната това е било края!

Ние трябва да го помним и никога да не го забравяме!

• РЗП 31000м2
• Проект 2010г.
• Отличие Отличителна награда от журито